съчинителствувало

Речник на българския език

1. съчинителствувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчинителствувало е производна форма на съчинителствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съчинителствувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчинителствувало е производна форма на съчинителствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съчинителствувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съчинителствувало е производна форма на съчинителствувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съчинителствувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съчинителствувало е производна форма на съчинителствувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).