съчинителствувал

Речник на българския език

1. съчинителствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчинителствувал е производна форма на съчинителствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съчинителствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчинителствувал е производна форма на съчинителствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съчинителствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

съчинителствувал е производна форма на съчинителствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съчинителствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съчинителствувал е производна форма на съчинителствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).