съчинителствал си

Речник на българския език

1. съчинителствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съчинителствал си е производна форма на съчинителствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съчинителствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съчинителствал си е производна форма на съчинителствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съчинителствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съчинителствал си е производна форма на съчинителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).