съчинителствал е

Речник на българския език

1. съчинителствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчинителствал е е производна форма на съчинителствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съчинителствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчинителствал е е производна форма на съчинителствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съчинителствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчинителствал е е производна форма на съчинителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).