съчинителствало си

Речник на българския език

1. съчинителствало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съчинителствало си е производна форма на съчинителствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съчинителствало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съчинителствало си е производна форма на съчинителствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. съчинителствало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съчинителствало си е производна форма на съчинителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).