съчинителствало е

Речник на българския език

1. съчинителствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчинителствало е е производна форма на съчинителствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съчинителствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчинителствало е е производна форма на съчинителствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съчинителствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчинителствало е е производна форма на съчинителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).