съчинителствало

Речник на българския език

1. съчинителствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчинителствало е производна форма на съчинителствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съчинителствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчинителствало е производна форма на съчинителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съчинителствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съчинителствало е производна форма на съчинителствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съчинителствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съчинителствало е производна форма на съчинителствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).