съчинителствал

Речник на българския език

1. съчинителствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчинителствал е производна форма на съчинителствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съчинителствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчинителствал е производна форма на съчинителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съчинителствал — мин. деят. св. прич. м. р.

съчинителствал е производна форма на съчинителствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съчинителствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съчинителствал е производна форма на съчинителствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).