съчетал

Речник на българския език

1. съчетал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчетал е производна форма на съчетая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съчетал — мин. деят. св. прич. м. р.

съчетал е производна форма на съчетая (мин. деят. св. прич. м. р.).