съчетавал

Речник на българския език

1. съчетавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчетавал е производна форма на съчетавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съчетавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчетавал е производна форма на съчетавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съчетавал — мин. деят. св. прич. м. р.

съчетавал е производна форма на съчетавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съчетавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съчетавал е производна форма на съчетавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).