съучастничило

Речник на българския език

1. съучастничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съучастничило е производна форма на съучастнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съучастничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съучастничило е производна форма на съучастнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).