съумял съм

Речник на българския език

1. съумял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съумял съм е производна форма на съумея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съумял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съумял съм е производна форма на съумея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).