съумял

Речник на българския език

1. съумял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съумял е производна форма на съумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съумял — мин. деят. св. прич. м. р.

съумял е производна форма на съумея (мин. деят. св. прич. м. р.).