съумявал си

Речник на българския език

1. съумявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съумявал си е производна форма на съумявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съумявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съумявал си е производна форма на съумявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съумявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съумявал си е производна форма на съумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).