съумявал е

Речник на българския език

1. съумявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съумявал е е производна форма на съумявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съумявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съумявал е е производна форма на съумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съумявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съумявал е е производна форма на съумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).