съумява

Речник на българския език

1. съумява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

съумява е производна форма на съумявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. съумява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съумява е производна форма на съумявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. съумява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съумява е производна форма на съумявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).