съумели

Речник на българския език

1. съумели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съумели е производна форма на съумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съумели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съумели е производна форма на съумея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).