сътрудничило

Речник на българския език

1. сътрудничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сътрудничило е производна форма на сътруднича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сътрудничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сътрудничило е производна форма на сътруднича (мин. деят. св. прич. ср. р.).