сътрудничело

Речник на българския език

1. сътрудничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сътрудничело е производна форма на сътруднича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сътрудничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сътрудничело е производна форма на сътруднича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).