сътворил си

Речник на българския език

1. сътворил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сътворил си е производна форма на сътворя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сътворил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сътворил си е производна форма на сътворя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).