сътворил е

Речник на българския език

1. сътворил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сътворил е е производна форма на сътворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сътворил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сътворил е е производна форма на сътворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).