сътворило

Речник на българския език

1. сътворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сътворило е производна форма на сътворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сътворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сътворило е производна форма на сътворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).