съсякъл

Речник на българския език

1. съсякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсякъл е производна форма на съсека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

съсякъл е производна форма на съсека (мин. деят. св. прич. м. р.).