съсякло

Речник на българския език

1. съсякло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсякло е производна форма на съсека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съсякло — мин. деят. св. прич. ср. р.

съсякло е производна форма на съсека (мин. деят. св. прич. ср. р.).