съсъхнел

Речник на българския език

1. съсъхнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсъхнел е производна форма на съсъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсъхнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

съсъхнел е производна форма на съсъхна (мин. деят. несв. прич. м. р.).