съсъхвали

Речник на българския език

1. съсъхвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съсъхвали е производна форма на съсъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съсъхвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съсъхвали е производна форма на съсъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. съсъхвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съсъхвали е производна форма на съсъхвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. съсъхвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съсъхвали е производна форма на съсъхвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).