съсухрят

Речник на българския език

1. съсухрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

съсухрят е производна форма на съсухрям се (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съсухрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

съсухрят е производна форма на съсухря се (сег. вр., 3 л., мн. ч.).