съсухрял си

Речник на българския език

1. съсухрял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съсухрял си е производна форма на съсухрям се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съсухрял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съсухрял си е производна форма на съсухрям се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съсухрял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съсухрял си е производна форма на съсухрям се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).