съсухрял е

Речник на българския език

1. съсухрял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсухрял е е производна форма на съсухрям се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсухрял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсухрял е е производна форма на съсухрям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съсухрял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсухрял е е производна форма на съсухрям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).