съсухряло си

Речник на българския език

1. съсухряло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съсухряло си е производна форма на съсухрям се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съсухряло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съсухряло си е производна форма на съсухрям се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. съсухряло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съсухряло си е производна форма на съсухрям се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).