съсухряли

Речник на българския език

1. съсухряли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съсухряли е производна форма на съсухрям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съсухряли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съсухряли е производна форма на съсухрям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. съсухряли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съсухряли е производна форма на съсухрям се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. съсухряли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съсухряли е производна форма на съсухрям се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).