състезавал

Речник на българския език

1. състезавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

състезавал е производна форма на състезавам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. състезавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

състезавал е производна форма на състезавам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. състезавал — мин. деят. св. прич. м. р.

състезавал е производна форма на състезавам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. състезавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

състезавал е производна форма на състезавам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).