състаряло

Речник на българския език

1. състаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

състаряло е производна форма на състаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. състаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

състаряло е производна форма на състаря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).