съсичахте

Речник на българския език

1. съсичахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

съсичахте е производна форма на съсичам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. съсичахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

съсичахте е производна форма на съсичам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).