съсичаха

Речник на българския език

1. съсичаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съсичаха е производна форма на съсичам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съсичаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

съсичаха е производна форма на съсичам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).