съсичал си

Речник на българския език

1. съсичал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съсичал си е производна форма на съсичам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съсичал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съсичал си е производна форма на съсичам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съсичал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съсичал си е производна форма на съсичам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).