съсичали

Речник на българския език

1. съсичали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съсичали е производна форма на съсичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съсичали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съсичали е производна форма на съсичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. съсичали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съсичали е производна форма на съсичам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. съсичали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съсичали е производна форма на съсичам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).