съсичал

Речник на българския език

1. съсичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсичал е производна форма на съсичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсичал е производна форма на съсичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съсичал — мин. деят. св. прич. м. р.

съсичал е производна форма на съсичам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съсичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съсичал е производна форма на съсичам (мин. деят. несв. прич. м. р.).