съсирили

Речник на българския език

1. съсирили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съсирили е производна форма на съсиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съсирили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съсирили е производна форма на съсиря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).