съсирил

Речник на българския език

1. съсирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсирил е производна форма на съсиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсирил — мин. деят. св. прич. м. р.

съсирил е производна форма на съсиря (мин. деят. св. прич. м. р.).