съсирели

Речник на българския език

1. съсирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съсирели е производна форма на съсиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съсирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съсирели е производна форма на съсиря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).