съсирел

Речник на българския език

1. съсирел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсирел е производна форма на съсиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсирел — мин. деят. несв. прич. м. р.

съсирел е производна форма на съсиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).