съсирвало

Речник на българския език

1. съсирвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсирвало е производна форма на съсирвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съсирвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсирвало е производна форма на съсирвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съсирвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съсирвало е производна форма на съсирвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съсирвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съсирвало е производна форма на съсирвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).