съсирвал

Речник на българския език

1. съсирвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсирвал е производна форма на съсирвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсирвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсирвал е производна форма на съсирвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съсирвал — мин. деят. св. прич. м. р.

съсирвал е производна форма на съсирвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съсирвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съсирвал е производна форма на съсирвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).