съсипело

Речник на българския език

1. съсипело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсипело е производна форма на съсипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съсипело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съсипело е производна форма на съсипя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).