съсипели

Речник на българския език

1. съсипели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съсипели е производна форма на съсипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съсипели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съсипели е производна форма на съсипя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).