съсипела

Речник на българския език

1. съсипела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съсипела е производна форма на съсипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съсипела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съсипела е производна форма на съсипя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).