съсипел

Речник на българския език

1. съсипел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсипел е производна форма на съсипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсипел — мин. деят. несв. прич. м. р.

съсипел е производна форма на съсипя (мин. деят. несв. прич. м. р.).