съсипал си

Речник на българския език

1. съсипал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съсипал си е производна форма на съсипя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съсипал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съсипал си е производна форма на съсипя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).