съсипало

Речник на българския език

1. съсипало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсипало е производна форма на съсипя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съсипало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съсипало е производна форма на съсипя (мин. деят. св. прич. ср. р.).